Емина

Превод: Русанка Ляпова

Снощи се прибирах късно от хамама
край бахчата китна минах на имама,
щом надзърнах вътре, на хлад под жасмина
с ибрика в ръката стоеше Емина.

Пуста опустяла! Хвала на имама,
не ще го посрами даже пред султана!
Как кръшно пристъпи и снага изви
и ходжа с молитви не ще ме спаси.

Селям й продумах. Проклета съдбина,
не щя да ме чуе хубава Емина.
В ибрика си сребрен тя вода налива
из бахчата тръгна гюла да полива.

От клонака китен ветрец щом повя
гъстите й плитки мигом разпиля,
на сини зюмбюли лъхна й косата
а на мен изви се вихър из главата.

Едва не погинах. Проклета съдбина,
към мен не пристъпи хубава Емина
с погледа си тъмен стрелна ме за кратко,
нехай, че по нея, луд лудея, братко.