|
|
Евгения МицеваНякогашните магьосници и днешните екстрасенсиThe Magic and Aesthetic in the Foklore of Balkan Slavs, 1994.
Съвремието предлага възможността да се съпоставят някогашни представи за иреалното (запазени в спомените на информаторите и в значителна степен живи и днес) с нови. Днес много често се говори за "контактьори" - всъщност, това е новият термин, изместил термина "медиатори". А какво представляват медиаторите в миналото и днес? В литературата обобщително име за медиаторите, за живите носители на магични качества (най-общо казано) е вещица, а във фолклора най-често срещаното название е магьосница (също магесница, знахарка, вражелица, врачка, мамница, билярка). Още в началото е редно да се отбележи, че във фолклора като носители на магически сили се съобщават предимно жени; мъже не се упоменават. От древната митология е известно, че са съществували шамани-мъже. При прабългарите шаманството е било много силно развито. Имало е и мъже и жени шамани, като се е смятало, че природно надарени за това са жените [1]; когато мъжете извръшвали шаманска дейност, се травестирали като жени, за да добият тяхната сила[2]. Представата за шаманството, като изразена женска дарба, оставя, очевидно, трайни следи - в по-късни години магьосниците, които бродят по нашите земи са жени. Те са хора в своеобразна изолация; техните комуникации с обществото са в измеренията, в които ги поставят медиаторските им дарби. Това положение е резултат на понижения статус на магьосниците в сравнение с това на шаманите, макар че известно отношение магьосничеството е приемник на шаманството и е една по-късна негова модификация. Отрицателната натовареност се поражда от необходимостта магьосниците да контактуват с нечистите сили при осъществяване на специфичната си дейност[3]; съприкосновението и предаването във власт на неземните сили се подтвърждава и от вярването, според което след своята смърт магьосниците стават демони[4], отиват при "своите" в отвъдното. В подкрепа на казаното са и редица други вярвания, свързани с придобиването на магическите способности от решилите да се "посветят". Тяхното предаване във властта на неземните сили е забулено в мистика и тайна; за него знаят единствено самите те и тези, на които се отдават в подчинение. Магьосниците излизат от профанното, но не отиват към сакралното - в социален план тяхната пространствена територия е медиаторната. Те не са "свои" в ежедневното общуване, но не са и "чужди", тъй като са живи, известни и търсени в своя регион. И все пак, кои стават вещици, магьосници? Според народните вярвания това са лоши жени ("курва, сводница, родена с нишан или пък мъртвородена, а после, чрез надуване съживена"[5 ]) или предали се на нечистите сили след изврършването на специален обред. Този обред сам по себе си е изграден од магически дейности, насочени към бъдещата магьосница и извършвани от самата нея - тя знае как да постъпи, за да се "самоомагьоса". В резултат получава медиаторските си способности и право да упражнява придобитите магически знания, вече насочени към други лица. Основното в този акт, "самоомагьосване" е излюпването на пиле от яйце и намазване ставите на жената с кръвта му[6]. То може да и послужи за желаната цел само ако е черно. Заколването на пилето и събирането на неговата кръв за помазване може да се приеме като жертвоприносителен обряд. Известно е, че жертви се принасят и на добри и на лоши невидими сили[7] и, че червеното пиле спада към птиците за жертвоприношение[8]. Особеното тук е, че жената, излюпила пиле се смята за майка на пилето и в случая, тя принася в жертва детето си. Тази жертва, обаче, тя дели между силите, на които принася и себе си, като се показва с кръвта. Не се измива 40 дни - времето, в което духът на жертвата витае над земния свят. В този период тя задържа духа по себе си, което може да се приеме като провокация към нечистите сили и стремеж да бъде привлечено вниманието им върху нея като също "нечиста". Следващата фаза от обреда е измиването в "потайно доба" с отвара от самодивски билки край воденица с ляво витло. От този момент жената е предадена на нечистите сили и те стават невидими за нея, ръководят я при изпълнение на магическата и дейност. Предполага се, че тайнството на обреда при "самопосвещението" първоначално запазва в неизвестност новите способности на жената-магьосница пред хората, с които живее в едно селище. Особеност в българската традиция е, че магьосниците обикновено живеят в селищата си, дори и когато биват вече не само заподозрени, а и известни като такива. Рядко се среще описание за жена магьосница или билкарка, изолирана в отдалечена горска местност. (Такива примери се срещат предимно в приказките[9].) За разлика от средноевропейските и западноевропейските вещици, отлъчвани от църкви и прогонвани от селища, горени на клади и т.н. при българските магьосници не се стига до решителен сблъсък между християнството, като официална религия и тяхната дейност, свързана с езичеството[10]. Магьосниците имат две основни насоки на проявление - от една страна дейността им е свързана с хората като индивиди, а от друга - със селскостопанската дейност в магико-продуциращия план. И в двата случая дейността на магьосницата се осъществява чрез контакт с представителите на иреалното. Когато се отнася до отделния човек, връзката се осщъествява обикновено чрез определени жестове или бърз, неразбираем говор (начин на общуване, който в днешно време, при контактьорите е силно изменен). Значително по-изразени са съприкосновенията на магьосницата с невидимите сили, когато тя примамва реколтата от една нива в друга или, когато пренася млечността от по-обилен на по-слабо млечен добитък. Ритуалите при тази дейност се извръшват само нощем (т.е., във времето на "нечистите сили"), а самата магьосница трябва да бъде разсъблечена до пълна голота. Според някои учени голотата в този конкретен случай има не друга функция, а да обезопаси магьосницата от вредоносните въздействия на демоните[11], които се крият в облеклото и другите предмети. Но ако демоните се спират в дрехите и ако се изхвърлят с тях, то така се пречи на съприкосновението им с магьосницата и на посредничеството. Голотата в този случай е предизвикателство за насочване на нечистите сили към нея директно, без да се губи мощта им в дрехи и предмети. Магьосницата получава всичко и го отпраща по посока на обекта на действията и, за да изпълни своята функция. И така, магьосница не може да бъде всяка жена: изискването е да е в съприкосновение с отвъдните сили и да умее да изпълнява медиаторската си функция. Мястото, в което се извършват действията, реално променливо и е в зависимост от това, къде е обектът, подлежащ на интервенция. Семантично, обаче, мястото е постоянно - в него винаги участват магьосница, потърпевш обект и призовани отвъдни сили: три задължителни фактора, които определят въображаемото поле или постоянното място на действие. То се доопределя и от съответното ритуално време (в денонощието или календарно)[12]. И още една особеност - магьосницата е преносител на силите на отвъдното в посока към земното, но в тези взаимоотношения тя е инициатор и исканията са отправени от земния свят към отвъдния (при днешните контактьори съществува двупосочност във връзката, според наличните информации). През последните 2-3 години слуховете за медиатори от подобен порядък отново нашумяват. Те започват почти успоредно с едни други слухове - за появата и посещенията на Земята от извънземните. Слуховете прерастват в полуофициални телевизионни радиосъобщения, информации в пресата; вече е факт отпечатването на тематично насочени вестници ("Феномен", "Психо" и др.), които отразяват появата на извънземни или техните форми на поява пред определени хора. Ако днес липсва предаването на "новости" през комшийския плет или на мегданско хоро, то това става с не послаб ефект по опашки, в превозните средства, на работните места. Без особени трудности всеки може да влезе в досег с контрольорите, т.е., с избраните да изпълняват медиаторска роля, и да получи интересуващата го информация. Това, което се научава при среща с жив контактьор се покрива почти напълно от поднесеното на читателите от журналистическите статии. Самите контактьори с интерес следят пресата и допълват своите "познания" за другите светове и за себеподобни. Всеки контактьор е свързан с извънземен обитател от друг свят (друга планета) и чрез него извърщва своите ясновидски, телепатични и лечебни действия. Една основна разлика с традиционните медиатори, която като че ли неосъзнато се отбелязва и от самите контактьори е, че първоначалното установяване на връзката с извънземните става не по воля на човека, а по избора на самото "същество". Контактьорката-гледачка на кафе СМ, например, разказва, че в определен период всичко, което докоснела, се изплъзвало от ръцете и. След време започнала да чуства полъх од дясната страна, който обхващал главата и ръката до лакътя; усещането продължило, докато един ден, както била сама, почуствала леко докосване под рамото и лек натиск - усъмнила се, че това е знак от висшите сили. Наскоро след това била с приятелки, пили кафе и една от присъстващите си обърнала чашата. СМ почуствала как нещо тегли ръката и към чашата. Поддала се на силата, взела чашата и познала много неща. Оттогава разбрала, че и е дадена способност да гледа на кафе (била вече на 52 г.). Самата тя си задава въпроса дали Господ и дава тази сила, тъй като е религиозна, дали това са извънземните или и помага духът на баба и, която била също кафегледачка. В чашите на хората СМ вижда близките им мъртви, разбира знаците и съветите им. По подобен начин и ГП разказва два случая, които са я навели на мисълта, че неземни сили общуват с нея. В първия случай тя е сънувала покойния си баща. При разбуждането усетила, че и се подсказва къде е предметът, за който е говорила с баща си насън. За нея останало неясно баща и или някакъв друг глас, вече наяве и говори. Във втория случай, при разпра с прекия си шеф, му казала неща, за които самата тя не е наясно откъде ги знае; имала усещането, че някой и диктува какво да говори. Постепенно започнала да се уверява в постоянното присъствие на този "диктовчик". Много искала той да и се покаже и това станало. Явила се силна светлина с човекоподобно лице, която въздействала върху ГП с излъчването си. ГП се почуствала зле и поискала в бъдеще да и се явява като присъствие, а не като образ. От този момент извънземният Севи, както той се представил, и се явява като малко бяло петно върху огледалото в банята и или нощем шуми на възглавницата и, с което дава знак, че иска да "разговарят". Той движи ръката и тя записва неговите мисли, както и отговорите на нейните въпроси. Чрез Севи ГП съчетава ясновидство и лечебна способност, дадени и, за да помага на хората. Севи е "разказал" на ГП за себе си и своята планета, като за много неща е отговорил, че е още рано да я запознае, защото тя няма нужна готовност[13]. Изборът му е попаднал на нея, защото има широки итнереси и се отличава с надареност да долавя сигналите и ръководната роля на извънземните. Според разясненията на ГП контактьорите имат в главата си нещо като пластина, чрез която се установява контактьт. Двете анкетирани контактьорки са получили на почти еднаква възраст своите способности - възраст, определяна и в традиционната култура као ритуална чистота на жената. Те са "избранници" на извънземните и с тяхна помощ лекуват, напътстват, съветват. Предпочитат да извършват сеансите в домовете си, където чустват по-силно присъствието на своите извънземни; при необходимост отиват и на чуждо място, но могат да извършват сеансите си, след като са призовали своите помощници - т.е. съзадават нужното им поле. Фактите са познати от миналото; носят само нови наименования: контактьор, а не магьосник(ца); екстрасенс, а не знахарка; ясновидка, а не врачка; друга планета, а не отвъдното или оня свят и т.н. Своите изживявания по повод установяването на контакт с извнънземен представител разказва пред журналистка мъж на 30 г. [14] Х.Х. не е проявявал интерес към контактьорство и екстрасенски способности, но неочаквано за самия него получава тези дарби. Първата среща с предтавител на друг свят става в обеден час (преходен час от денонощието, в който владеят нечистите сили, според народните представи). Пред Х.Х. внезапно става тъмно, а колата, която той шофира внезапно спира. Явява се странна черна фигура, без ясен образ, която заговаря непозната реч. Неочаквано за самия Х.Х. той разбира речта и обясненията, че е избран да бъде лечител и, че допълнително ще му бъде даден знак кога ще може да прилага новополучената дарба. Не след дълго, понасяйки необикновено силни болки в главата и корема, дочува отново страната реч, с която му съобщават, че е време да започне да лекува. По същото време и неговата съпруга, Д.Х. получила същите усещания и след време (през този период тя е била бременна и мъжът и не се е съгласил тя да се занимава с друго освен с майчинството си) започнала да лекува. Оказало се, че тя е по-добър лечител, с по-силно въздействие върху болните. Х.Х. съобщава, че в момента на сеансите чувства прилив на голяма енергия. Ако не я употреби, може да се освободи от нея, поне частично, ако допре с длани вода или стъпи бос на земята. При анализиране на подадената чрез журналистката информация се откриват данни, които отпращат днешните "събития" към някогашните случки и представи. Първата среща на Х.Х. е във време на поява на нечистите сили, време, подсилено и от смрачаването като нужната среда. Х.Х. изпада в стрес от странната ситуация, след което започва да разбира звуците на фигурата като реч - адекватно на появата на нечистите сили пред магьосницата, когато тя им се отдава във власт и получава възможност да ги разбира. След този момент и магьосниците и Х.Х. получават своите дарби. Съществена подробност е, че Х.Х. има нужда да отвежда от себе си енергията, която получава за дейността си и допира вода или земя - докосва ги с разголена част от тялото. Отново се появява голотата, но тъй като в днешно време не се призовават нечистите сили, за да дадат мощ, а се приема енергия от извънземните, то тя, голотата, е нужна за втория момент от обреда - отвеждането на излишъка. И още нещо, сходно с минали времена: съпругата Д.Х. се оказва по-добър лечител от мъжа си - т.е. природната сила на жената-медиатор е изтъкната и тук. Неминуемата връзка "минало/настояще" макар и неволно, е доловена и от журналистката, подготвила материала за Х.Х. за печат: подзаглавието на нейната статия е "Дошло ли е време всяко село знахар да си има...". Събирайки информация за явления, които се примат за свръх нови, тя се обърща към представите, залегнали в нейните традиционни разбирания и възприятия (въпросът за не винаги осъзнатото "традиционно", залегнало у всеки е обект на самостоятелен анализ). Подобна асоцияция между стари представи и нова информация са породили, вероятно и въпросите в една публикувана анкета на карта[15] за желаещите да се регистрират и включват в сборник-каталог на българските екстрасенси. Освен интереса към име, професия, местоживеене и обхват на лечителските способности, анкутьорите се интересуват от начина открояване на екстрасенса и определянето му за такъв сред общата маса, от състоянието, довело до придобиване на способностите му, средставата за лечение (жестикулации, допир, врачуване, диктувано писмо от извънземен и др.), изпитват ли екстрасенсите необходимост от обезопасяване, дали спосособността е родова или семейна наследственост и др. подобни особености, за които стана дума по-горе, при анализа и на магьосниците и на екстрасенси-контактьори. Не би било справедливо да не се отбележи, че съществува контактьорство, което остава насочено не към други, а като че ли само за консумация на самия контактьор - напр. без да е имал изявени възможности в дадена област на изкуството, избранникът става изведнъж поет или художник. Почти всеки фолклорист-теренист е попадал на хора, съчиняващи народни или религиозни песни под чужда диктовка. За подобен случай бе съобщено и в едно от редовните телевизионни предавания "Добро утро" на 8.08.1991 г. Извънземен приятел се явява на две сестри, в резултат на къето едната почва да пише стихове (тя води и писмения разговор с него), а другата започва да рисува като завършен художник. През есента на 1991 г. беше открита изложба в частна галерия на ул. Раковски на жена, прорисувала под въздействието на извънземен. Рисувала само нощем, в пълно усамотение. Платната бяха на космическа тематика, пейсажи от други планети, а технологията - наслагване на бои с палец. На 7.10.1992 г. в зала "Средец", пак в София, бе открита друга подобна изложба на рисунки на Стефка Балджиева, под въздействието на извънземни. Не е странно, че всеки самозаподозрял се в контактьорство търси начин да демонстрира своите възможности за общуване с отвъдното. Резултатите могат да бъдат различни: лечение, ясновидство, картини за хората, писма до хората и т.н.; те всички са предназначени за заявяването на съществуването на други светове, които се намесват в живота на планетата Земя. Шаманизъм, магьосничество, вълшебство, контактьорство, екстрасенси - може би така следва да се определят в културно-исторически план фазите на това старо-ново явление. При подобни анализи е редно изследователите да отчитат и социалната и политическа обстановка, която способства за разпространението на информации от този род. Бележки
|
