Projekat Rastko - Bugarska

Autori
Jezik
Folklor
Istorija
Umetnost
O Bugarskoj
Bibliografije

Пројекат Растко : Бугарска

Евгения Мицева

Някогашните магьосници и днешните екстрасенси

The Magic and Aesthetic in the Foklore of Balkan Slavs, 1994.

 

Съвремието предлага възможността да се съпоставят някогашни представи за иреалното (запазени в спомените на информаторите и в значителна степен живи и днес) с нови. Днес много често се говори за "контактьори" - всъщност, това е новият термин, изместил термина "медиатори". А какво представляват медиаторите в миналото и днес?

В литературата обобщително име за медиаторите, за живите носители на магични качества (най-общо казано) е вещица, а във фолклора най-често срещаното название е магьосница (също магесница, знахарка, вражелица, врачка, мамница, билярка). Още в началото е редно да се отбележи, че във фолклора като носители на магически сили се съобщават предимно жени; мъже не се упоменават. От древната митология е известно, че са съществували шамани-мъже. При прабългарите шаманството е било много силно развито. Имало е и мъже и жени шамани, като се е смятало, че природно надарени за това са жените [1]; когато мъжете извръшвали шаманска дейност, се травестирали като жени, за да добият тяхната сила[2]. Представата за шаманството, като изразена женска дарба, оставя, очевидно, трайни следи - в по-късни години магьосниците, които бродят по нашите земи са жени. Те са хора в своеобразна изолация; техните комуникации с обществото са в измеренията, в които ги поставят медиаторските им дарби. Това положение е резултат на понижения статус на магьосниците в сравнение с това на шаманите, макар че известно отношение магьосничеството е приемник на шаманството и е една по-късна негова модификация. Отрицателната натовареност се поражда от необходимостта магьосниците да контактуват с нечистите сили при осъществяване на специфичната си дейност[3]; съприкосновението и предаването във власт на неземните сили се подтвърждава и от вярването, според което след своята смърт магьосниците стават демони[4], отиват при "своите" в отвъдното.

В подкрепа на казаното са и редица други вярвания, свързани с придобиването на магическите способности от решилите да се "посветят". Тяхното предаване във властта на неземните сили е забулено в мистика и тайна; за него знаят единствено самите те и тези, на които се отдават в подчинение. Магьосниците излизат от профанното, но не отиват към сакралното - в социален план тяхната пространствена територия е медиаторната. Те не са "свои" в ежедневното общуване, но не са и "чужди", тъй като са живи, известни и търсени в своя регион. И все пак, кои стават вещици, магьосници? Според народните вярвания това са лоши жени ("курва, сводница, родена с нишан или пък мъртвородена, а после, чрез надуване съживена"[5 ]) или предали се на нечистите сили след изврършването на специален обред. Този обред сам по себе си е изграден од магически дейности, насочени към бъдещата магьосница и извършвани от самата нея - тя знае как да постъпи, за да се "самоомагьоса". В резултат получава медиаторските си способности и право да упражнява придобитите магически знания, вече насочени към други лица. Основното в този акт, "самоомагьосване" е излюпването на пиле от яйце и намазване ставите на жената с кръвта му[6]. То може да и послужи за желаната цел само ако е черно. Заколването на пилето и събирането на неговата кръв за помазване може да се приеме като жертвоприносителен обряд. Известно е, че жертви се принасят и на добри и на лоши невидими сили[7] и, че червеното пиле спада към птиците за жертвоприношение[8]. Особеното тук е, че жената, излюпила пиле се смята за майка на пилето и в случая, тя принася в жертва детето си. Тази жертва, обаче, тя дели между силите, на които принася и себе си, като се показва с кръвта. Не се измива 40 дни - времето, в което духът на жертвата витае над земния свят. В този период тя задържа духа по себе си, което може да се приеме като провокация към нечистите сили и стремеж да бъде привлечено вниманието им върху нея като също "нечиста". Следващата фаза от обреда е измиването в "потайно доба" с отвара от самодивски билки край воденица с ляво витло. От този момент жената е предадена на нечистите сили и те стават невидими за нея, ръководят я при изпълнение на магическата и дейност.

Предполага се, че тайнството на обреда при "самопосвещението" първоначално запазва в неизвестност новите способности на жената-магьосница пред хората, с които живее в едно селище. Особеност в българската традиция е, че магьосниците обикновено живеят в селищата си, дори и когато биват вече не само заподозрени, а и известни като такива. Рядко се среще описание за жена магьосница или билкарка, изолирана в отдалечена горска местност. (Такива примери се срещат предимно в приказките[9].) За разлика от средноевропейските и западноевропейските вещици, отлъчвани от църкви и прогонвани от селища, горени на клади и т.н. при българските магьосници не се стига до решителен сблъсък между християнството, като официална религия и тяхната дейност, свързана с езичеството[10]. Магьосниците имат две основни насоки на проявление - от една страна дейността им е свързана с хората като индивиди, а от друга - със селскостопанската дейност в магико-продуциращия план. И в двата случая дейността на магьосницата се осъществява чрез контакт с представителите на иреалното. Когато се отнася до отделния човек, връзката се осщъествява обикновено чрез определени жестове или бърз, неразбираем говор (начин на общуване, който в днешно време, при контактьорите е силно изменен). Значително по-изразени са съприкосновенията на магьосницата с невидимите сили, когато тя примамва реколтата от една нива в друга или, когато пренася млечността от по-обилен на по-слабо млечен добитък. Ритуалите при тази дейност се извръшват само нощем (т.е., във времето на "нечистите сили"), а самата магьосница трябва да бъде разсъблечена до пълна голота. Според някои учени голотата в този конкретен случай има не друга функция, а да обезопаси магьосницата от вредоносните въздействия на демоните[11], които се крият в облеклото и другите предмети. Но ако демоните се спират в дрехите и ако се изхвърлят с тях, то така се пречи на съприкосновението им с магьосницата и на посредничеството. Голотата в този случай е предизвикателство за насочване на нечистите сили към нея директно, без да се губи мощта им в дрехи и предмети. Магьосницата получава всичко и го отпраща по посока на обекта на действията и, за да изпълни своята функция.

И така, магьосница не може да бъде всяка жена: изискването е да е в съприкосновение с отвъдните сили и да умее да изпълнява медиаторската си функция. Мястото, в което се извършват действията, реално променливо и е в зависимост от това, къде е обектът, подлежащ на интервенция. Семантично, обаче, мястото е постоянно - в него винаги участват магьосница, потърпевш обект и призовани отвъдни сили: три задължителни фактора, които определят въображаемото поле или постоянното място на действие. То се доопределя и от съответното ритуално време (в денонощието или календарно)[12]. И още една особеност - магьосницата е преносител на силите на отвъдното в посока към земното, но в тези взаимоотношения тя е инициатор и исканията са отправени от земния свят към отвъдния (при днешните контактьори съществува двупосочност във връзката, според наличните информации).

През последните 2-3 години слуховете за медиатори от подобен порядък отново нашумяват. Те започват почти успоредно с едни други слухове - за появата и посещенията на Земята от извънземните. Слуховете прерастват в полуофициални телевизионни радиосъобщения, информации в пресата; вече е факт отпечатването на тематично насочени вестници ("Феномен", "Психо" и др.), които отразяват появата на извънземни или техните форми на поява пред определени хора. Ако днес липсва предаването на "новости" през комшийския плет или на мегданско хоро, то това става с не послаб ефект по опашки, в превозните средства, на работните места. Без особени трудности всеки може да влезе в досег с контрольорите, т.е., с избраните да изпълняват медиаторска роля, и да получи интересуващата го информация. Това, което се научава при среща с жив контактьор се покрива почти напълно от поднесеното на читателите от журналистическите статии. Самите контактьори с интерес следят пресата и допълват своите "познания" за другите светове и за себеподобни. Всеки контактьор е свързан с извънземен обитател от друг свят (друга планета) и чрез него извърщва своите ясновидски, телепатични и лечебни действия. Една основна разлика с традиционните медиатори, която като че ли неосъзнато се отбелязва и от самите контактьори е, че първоначалното установяване на връзката с извънземните става не по воля на човека, а по избора на самото "същество". Контактьорката-гледачка на кафе СМ, например, разказва, че в определен период всичко, което докоснела, се изплъзвало от ръцете и. След време започнала да чуства полъх од дясната страна, който обхващал главата и ръката до лакътя; усещането продължило, докато един ден, както била сама, почуствала леко докосване под рамото и лек натиск - усъмнила се, че това е знак от висшите сили. Наскоро след това била с приятелки, пили кафе и една от присъстващите си обърнала чашата. СМ почуствала как нещо тегли ръката и към чашата. Поддала се на силата, взела чашата и познала много неща. Оттогава разбрала, че и е дадена способност да гледа на кафе (била вече на 52 г.). Самата тя си задава въпроса дали Господ и дава тази сила, тъй като е религиозна, дали това са извънземните или и помага духът на баба и, която била също кафегледачка. В чашите на хората СМ вижда близките им мъртви, разбира знаците и съветите им.

По подобен начин и ГП разказва два случая, които са я навели на мисълта, че неземни сили общуват с нея. В първия случай тя е сънувала покойния си баща. При разбуждането усетила, че и се подсказва къде е предметът, за който е говорила с баща си насън. За нея останало неясно баща и или някакъв друг глас, вече наяве и говори. Във втория случай, при разпра с прекия си шеф, му казала неща, за които самата тя не е наясно откъде ги знае; имала усещането, че някой и диктува какво да говори. Постепенно започнала да се уверява в постоянното присъствие на този "диктовчик". Много искала той да и се покаже и това станало. Явила се силна светлина с човекоподобно лице, която въздействала върху ГП с излъчването си. ГП се почуствала зле и поискала в бъдеще да и се явява като присъствие, а не като образ. От този момент извънземният Севи, както той се представил, и се явява като малко бяло петно върху огледалото в банята и или нощем шуми на възглавницата и, с което дава знак, че иска да "разговарят". Той движи ръката и тя записва неговите мисли, както и отговорите на нейните въпроси. Чрез Севи ГП съчетава ясновидство и лечебна способност, дадени и, за да помага на хората.

Севи е "разказал" на ГП за себе си и своята планета, като за много неща е отговорил, че е още рано да я запознае, защото тя няма нужна готовност[13]. Изборът му е попаднал на нея, защото има широки итнереси и се отличава с надареност да долавя сигналите и ръководната роля на извънземните. Според разясненията на ГП контактьорите имат в главата си нещо като пластина, чрез която се установява контактьт.

Двете анкетирани контактьорки са получили на почти еднаква възраст своите способности - възраст, определяна и в традиционната култура као ритуална чистота на жената. Те са "избранници" на извънземните и с тяхна помощ лекуват, напътстват, съветват. Предпочитат да извършват сеансите в домовете си, където чустват по-силно присъствието на своите извънземни; при необходимост отиват и на чуждо място, но могат да извършват сеансите си, след като са призовали своите помощници - т.е. съзадават нужното им поле. Фактите са познати от миналото; носят само нови наименования: контактьор, а не магьосник(ца); екстрасенс, а не знахарка; ясновидка, а не врачка; друга планета, а не отвъдното или оня свят и т.н.

Своите изживявания по повод установяването на контакт с извнънземен представител разказва пред журналистка мъж на 30 г. [14] Х.Х. не е проявявал интерес към контактьорство и екстрасенски способности, но неочаквано за самия него получава тези дарби. Първата среща с предтавител на друг свят става в обеден час (преходен час от денонощието, в който владеят нечистите сили, според народните представи). Пред Х.Х. внезапно става тъмно, а колата, която той шофира внезапно спира. Явява се странна черна фигура, без ясен образ, която заговаря непозната реч. Неочаквано за самия Х.Х. той разбира речта и обясненията, че е избран да бъде лечител и, че допълнително ще му бъде даден знак кога ще може да прилага новополучената дарба. Не след дълго, понасяйки необикновено силни болки в главата и корема, дочува отново страната реч, с която му съобщават, че е време да започне да лекува. По същото време и неговата съпруга, Д.Х. получила същите усещания и след време (през този период тя е била бременна и мъжът и не се е съгласил тя да се занимава с друго освен с майчинството си) започнала да лекува. Оказало се, че тя е по-добър лечител, с по-силно въздействие върху болните. Х.Х. съобщава, че в момента на сеансите чувства прилив на голяма енергия. Ако не я употреби, може да се освободи от нея, поне частично, ако допре с длани вода или стъпи бос на земята.

При анализиране на подадената чрез журналистката информация се откриват данни, които отпращат днешните "събития" към някогашните случки и представи. Първата среща на Х.Х. е във време на поява на нечистите сили, време, подсилено и от смрачаването като нужната среда. Х.Х. изпада в стрес от странната ситуация, след което започва да разбира звуците на фигурата като реч - адекватно на появата на нечистите сили пред магьосницата, когато тя им се отдава във власт и получава възможност да ги разбира. След този момент и магьосниците и Х.Х. получават своите дарби. Съществена подробност е, че Х.Х. има нужда да отвежда от себе си енергията, която получава за дейността си и допира вода или земя - докосва ги с разголена част от тялото. Отново се появява голотата, но тъй като в днешно време не се призовават нечистите сили, за да дадат мощ, а се приема енергия от извънземните, то тя, голотата, е нужна за втория момент от обреда - отвеждането на излишъка. И още нещо, сходно с минали времена: съпругата Д.Х. се оказва по-добър лечител от мъжа си - т.е. природната сила на жената-медиатор е изтъкната и тук.

Неминуемата връзка "минало/настояще" макар и неволно, е доловена и от журналистката, подготвила материала за Х.Х. за печат: подзаглавието на нейната статия е "Дошло ли е време всяко село знахар да си има...". Събирайки информация за явления, които се примат за свръх нови, тя се обърща към представите, залегнали в нейните традиционни разбирания и възприятия (въпросът за не винаги осъзнатото "традиционно", залегнало у всеки е обект на самостоятелен анализ).

Подобна асоцияция между стари представи и нова информация са породили, вероятно и въпросите в една публикувана анкета на карта[15] за желаещите да се регистрират и включват в сборник-каталог на българските екстрасенси. Освен интереса към име, професия, местоживеене и обхват на лечителските способности, анкутьорите се интересуват от начина открояване на екстрасенса и определянето му за такъв сред общата маса, от състоянието, довело до придобиване на способностите му, средставата за лечение (жестикулации, допир, врачуване, диктувано писмо от извънземен и др.), изпитват ли екстрасенсите необходимост от обезопасяване, дали спосособността е родова или семейна наследственост и др. подобни особености, за които стана дума по-горе, при анализа и на магьосниците и на екстрасенси-контактьори.

Не би било справедливо да не се отбележи, че съществува контактьорство, което остава насочено не към други, а като че ли само за консумация на самия контактьор - напр. без да е имал изявени възможности в дадена област на изкуството, избранникът става изведнъж поет или художник. Почти всеки фолклорист-теренист е попадал на хора, съчиняващи народни или религиозни песни под чужда диктовка. За подобен случай бе съобщено и в едно от редовните телевизионни предавания "Добро утро" на 8.08.1991 г. Извънземен приятел се явява на две сестри, в резултат на къето едната почва да пише стихове (тя води и писмения разговор с него), а другата започва да рисува като завършен художник. През есента на 1991 г. беше открита изложба в частна галерия на ул. Раковски на жена, прорисувала под въздействието на извънземен. Рисувала само нощем, в пълно усамотение. Платната бяха на космическа тематика, пейсажи от други планети, а технологията - наслагване на бои с палец. На 7.10.1992 г. в зала "Средец", пак в София, бе открита друга подобна изложба на рисунки на Стефка Балджиева, под въздействието на извънземни.

Не е странно, че всеки самозаподозрял се в контактьорство търси начин да демонстрира своите възможности за общуване с отвъдното. Резултатите могат да бъдат различни: лечение, ясновидство, картини за хората, писма до хората и т.н.; те всички са предназначени за заявяването на съществуването на други светове, които се намесват в живота на планетата Земя. Шаманизъм, магьосничество, вълшебство, контактьорство, екстрасенси - може би така следва да се определят в културно-исторически план фазите на това старо-ново явление. При подобни анализи е редно изследователите да отчитат и социалната и политическа обстановка, която способства за разпространението на информации от този род.

Бележки

  1. Георгиева, Ив. Българска народна митология, София, 1983, 47.
  2. Пак там, 47.
  3. Маринов, Д. Избрани произведения, т. 1, София, 1981, 307, вж. също: Ватев, Ст. Материали по народна медицина. - Сборник за народни умотворения (СбНУ) т. 21, 1-2; Попов, Р. Български народни вярвания за магьосниците. - Векове, 6, 1985, 43.
  4. Георгиева, Ив. Цит. съч., 161.
  5. Маринов, Д. Цит. съч., 307.
  6. Яйцето трябва да е снесено от черна кокошка срещу Велики четвъртък; измътва се от бъдещата магьосница, която го държи под мишницата си. Тя се счита за майка на пилето.
  7. Маринов, Д. Цит. съч., 352-354.
  8. Пак там, 353.
  9. Даскалова, Л, Д. Добрева, Й. Коцева, Е. Мицева. Каталог на българските фолклорни приказки (под печат), тип 510А
  10. Попов, Р. Цит. съч., 47; В допълнение може да се каже още че голяма част от дейностите могат да се изврършват и без специално посвещение, по предаване на наследството. Това особено важи за баячките и знахарките.
  11. Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди, т. И, София, 1971, 288. За голотата в обреда вж. пак, там, 278-288.
  12. Известно е, че краденето на реколтата може да става срещу Гергьовден или Константин и Елена - т.е., пролетните празници. По въпроса за ритуалната кражба вж. Миков, Л. Ритуалната кражба, Българска етнография, 1992, кн. 2, 26-33.
  13. Този отговор ГП ми даде, когато я запитах какво знае за начина на живот на своите извънземни - хранене, семейственост или друга формация, размножаване и др.
  14. Николова, Д. Усещам болка у човека. Дошло ли е време всяко село знахар да си има. Способностите на двама съпрузи. - в-к Отечествен вестник от 6.12.1991, с. 3.
  15. В-к Феномен, бр. 3 от 20.06,1991, с. 3.