Роден на 20 юни 1902 година
Подписалият тези редове няма брада
Нито ореол нито корона нито каскет нито войнишка шапка нито цилиндър
Товар от злато не е неговото бреме нито товар от работа
Около главата му е шапка и на главата същата шапка
Както и на всички други представители на неговата класа
Всевъзможни неща му е наговорило семейството
Известно въодушевление не е за отхвърляне
През това обаче лесно ще се премине
Ако лятото не е прекалено топло
През януари месец започва година 1933
Януари е нейната шапка и нейната плешива глава
Малкото коса която има е бяла следователно сиво чудна
За новоредено наистина чудно и неочаквано
Описанието на обувките остава за друг път обувки за дълъг път
Всеобщо търпение е изтъркало гъона
А токовете са малко криви и изтъркани
На този път от главата до петите се намира сърцето
Сърце на годината е май по всеобщото мнение
От първи до тридесет и първи е май
Тридесет и едно туптене на сърцето мое тридесет и първа година
Защото този същият век беше на две години
Когато се роди подписалият тези редове
Непрекъснато повтаря неговото сърце монотонно
И непрекъснато съмнение в майското туптене
Пред сърцето са вратите на полета и любовта
Които трябва да се отворят когато се чука
Тридесет и един път
Но когато се отворят тогава пак нищо
Юни
Разбираш ли че си сънувал стая която няма врати
Разбираш ли че накрая всяка врата ще те
Отведе просто в една друга стая съвсем подобна на първата
Съвсем недостойна за онази която си сънувал
И която няма врата защото няма и стени
Копнееш като езически идиот да се отвори вратата
Не бъди така крехък
Щом има врата нещо винаги е несполучливо
Ти я гледаш като че очите ти са здрави
Ти я мислиш като че мисълта ти е бистра
А не затрупана от тинята на психопатията на всекидневното
И с тежката утайка на журналистическата боя
Ти я слушаш като че гласът й е край тебе
Тя не е в стаята
Напразно си чакал да се отвори вратата
Твоят май напразно чукаше от януари до януари
Ти си сам в тази стая
Преминаваш през стаята сякаш крачиш по пясък
Стената не е нито остров нито хоризонт макар че е синя
Нито морето нито етерът не са изправени
А този етер освен това и не съществува
Бравата вече е доволен присмех
Ти я обичаш като че ли сърцето ти не е неудачната халка за чукане на портата
Точен мускул на яловата надежда и на безнадеждността
Верен вратар сляп и угоен
Ти я обичаш като че ли сте в един и същи свят
А патосът под твоите нозе е истински и пуст
16 януари 1933
© Марко Ристич
© Моника Янева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.10.2006, № 10 (83)